С рецепта
Топамакс съдържа активното вещество топирамат. Прилага се за повлияване на различни видове припадъци както и за профилактика на мигрена при възрастни. Отпуска се по лекарско предписание.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТОПАМАКС И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА?
ТОПАМАКС съдържа топирамат като активна субстанция.
ТОПАМАКС е показан за;
• монотералия при пациенти с новодиагностицирана епилепсия или за преминаване към монотера-
пия при пациенти с епилепсия;
• допълваща терапия при възрастни и деца на/или над 2 години, с парциални или генерализирани тонично-клонични припадъци;
• допълваща терапия при възрастни и деца с припадъци, свързани със синдрома на Lennox_Gastaut.
ТОПАМАКС е показан за профилактика на мигрена при възрастни. Употребата на ТОПАМАКС за лечение на остри пристъпи на мигрена все още не е изследвана.
Остро късогледство и вторична закритоъгълна глаукома
Един синдром, състоящ се в остро късогледство и вторична закритоъгълна глаукома, е описан при болни, лекувани с ТОПАМАКС. В началото симптомите включват рязко намаляване на зрителната острота и/или болка в очите. Очните находки включват късогледство, едем на предната камера, очна хиперемия (зачервяване) и повишено вътреочно налягане. Може да има, а може и да няма мидриаза (разширяване на зеницата и ириса). Този синдром може да е свързан със супрацилиарно акумулиране на течност, водещо до предно изместване на лещата и ириса, с вторична закритоъгълна глаукома. Обикновено симптомите се проявяват един месец след началото на терапията с ТОПАМАКС. За разлика от на първичната тесноъгьлна глаукома, която се среща рядко при лица под 40 годишна възраст, вторичната закритоъгълна глаукома, свързана с топирамат, е наблюдавана и при деца, освен при възрастни. Лечението включва прекъсване на ТОПАМАКС, възможно най-бързо и по съвет на лекаря, както и адекватни мерки за намаляване на вътреочното налягане. Тези мерки обикновено водят до намаляване на вътреочното налягане.
Метаболитна ацидоза
Свръхкиселинната метаболитна ацидоза, без загуба на аниони, т.е. намаляването на серумните бикарбонати под нормалните референти нива, без дихателна алкалоза, се свързва с лечението с топирамат. Това спадане на серумния бикарбонат се дължи на инхибиторния есрект на топирамат върху бъбречната карбоанхидраза. Обикновено, понижаване на нивото на бикарбонатите се наблюдава в началото, но може да настъпи и по всяко време на лечението. Намаляването на бикарбоната обикновено е леко до умерено (средно намаление от 4 ммол/л. при доза равна или по-висока от 100мг топирамат на ден при възрастни и приблизително 6 мг/кг/дневно при деца. Рядко се среща при някои пациенти намаление на стойностите под 10 ммол/л. Клиничните или терапевтичните условия, които предразполагат към поява на ацидоза, например, бъбречни заболявания, тежки респираторни заболявания, епилептичен статус, диария, хирургична намеса, кетогенна диета или някои медикаменти, могат да имат допълнителен ефект върху намаляването на бикарбоната, предизвикано от топирамат, Хроничната метаболитна ацидоза при деца може да забави растежа, Ефектът на топирамат върху растежа и последствията върху костните не е проучен системно при деца или възрастни. В зависимост от съпътстващите състояния, по време на лечение с топирамат, се препоръчва да се направи изследване на плазмените нива на бикарбонатите. В случай, че се появи метаболитна ацидоза и се задържи, трябва да се предприеме намаляване на дозата или прекъсване на лечението с топирамат (чрез постепенно намаляване на дозата).
Хранителни добавки
Трябва да се обмисли включване на хранителни добавки или увеличаване на приеманата храна от пациенти, които губят телесно тегло по време на лечението с този медикамент.
Прием на ТОПАМАКС с други лекарства
Ефекти на ТОПАМАКС върху други противоепилептични медикаменти
Добавянето на ТОПАМАКС към други противоепилептични медикаменти (фенитоин, карбамазепин, валпроева киселина, фенобарбитал или примидон) не се отразява на техните плазмени концентрации в стационарно състояние, с изключение на отделни случаи, при които добавянето на ТОПАМАКС към фенитоин може да предизвика повишаване на плазмените концентрации на фенитоин. Това вероятно се дължи на инхибирането на изоформата на един специфичен полиморфен ензим (СYР2С19). Поради това, при всеки болен, подложен на лечение с фенитоин, при който се появят признаци или симптоми на токсичност, трябва да се извърши проследяване на плазмените нива на фенитоин. Проучване на фармакокинетичните взаимодействия при болни от епилепсия показва, че прибавянето на топирамат към ламотрижин няма ефект върху неговите плазмени концентрации при доза топирамат от 100 до 400 mg/дневно. Освен това, няма промяна на плазмените концентрации на topiramate по време и след прекъсване на лечението с ламотрижин (средна доза 327 mg/ден).
Ефекти на други противоепилептични медикаменти върху ТОПАМАКС
Фенитоин и карбамазелин снижават плазмената концентрация на толирамат. Добавянето или спирането на лечението с фенитоин или карбамазепин, при провеждане на терапия с ТОПАМАКС, може да наложи уточняване на дозировката му. Тези промени трябва да се извършат след оценка на клиничния ефект. Добавянето или прекъсването на лечението с валпроева киселина не предизвиква клинично значими промени в плазмените концентрации на топирамат, поради което, в този случай, не е необходимо да се прави промяна на дозировката на ТОПАМАКС,
Общи сведения
За идеален контрол, както при възрастни, така и при деца, се препоръчва терапията да започне
с ниска доза, следвана от уточняване на дозирането докато се достигне ефективна доза.
ТОПАМАКС се произвежда на таблетки и на капсули. Не се препоръчва начупването на таблетките.
Капсулите може да се приемат от болни, които не могат да гълтат таблетки, например деца и стари
хора.
Капсулите ТОПАМАКС могат да се приемат цели или след отваряне на капсулата.
Приемане заедно с храна:
Можете да изсипете съдържанието на капсулата върху малка порция (чаена лъжичка) мека храна,
като компот от ябълки, млечен крем, сладолед, каша или кисело мляко.
Клинични проучвания като допълваща терапия при епилепсия
Тъй като ТОРАМАХ е прилаган в комбинация с други противоепилептични медикаменти, не може да се определи кои са медикаментите, които са свързани с появата на тези нежелани реакци.
Възрастни
В двойно-слели клинични проучвания, някои от които включват бърз период на начално титриране са се проявили нежелани лекарствени реакции с честота ло-голяма или равна на 5%. Наблюдавани са в по-висок процент при възрастните пациенти, третирани с топирамат в сравнение с плацебо групата и включват: сънливост, световъртеж, нервност, атаксия, умора, смущения в говора/свързани с говора проблеми, психомоторно забавяне, нарушения в зрението, затруднена памет (неспецифични симптоми), объркване, парестезии, диплопия, анорексия, нистагъм, гадене, намаляване на теглото, речеви проблеми, нарушения в концентрацията, вниманието, депресия, коремни болки, астения и проблеми в настроението.
Нежелани лекарствени реакции, които настъпват с по-малка честота, включвт: промяна на вкуса, възбуда, неспецифични когнитивни проблеми, емоционална лабилност, координационни проблеми, нарушения в походката, апатия, симптоми на психоза или психотични симптоми, суицидни опити, агресивни реакции или поведение, левкопения и нефролитиаза. Изолирани случаи на тромбемболия също са били описани, въпреки че причинната връзка с лекарствения продукт не е била установена.
Деца
В двойно-слeпи клинични проучвания нежеланите лекарствени реакции, които се случват с честота около 5% и с по-висока честота при децата, лекувани с толирамат в сравнение с тези в плацебо групата включват: сънливост, анорексия, умора, нервност, личностни разстройства, трудности в концентрацията и вниманието, агресивни реакции, намаляване на тегло, нарушения в походката, проблеми в настроението, атаксия, повишена саливация, гадене, затруднения в запаметяването, хиперкинезия, замаяност, речеви нарушения/свързани с речта проблеми, и парестезия. Нежелани лекарствени реакции, настъпили не много често, но считани за потенциално важни от клинична гледна точка включват: емоционална лабилност, възбуда, апатия, неспецифични познавателни проблеми, психомоторно забавяне, объркване, халюцинации, депресии и левкопения.
N03AX | ДРУГИ АНТИЕПИЛЕПТИЧНИ СРЕДСТВА |
---|---|
N03A | АНТИЕПИЛЕПТИЧНИ СРЕДСТВА |
N03 | АНТИЕПИЛЕПТИЧНИ СРЕДСТВА |
N | НЕРВНА СИСТЕМА |
АНТИЕПИЛЕПТИЧНИ СРЕДСТВА