Комплексният парциален пристъп ( припадък ) може да са: така наречената " аура " - особено състояние, при което пациентите имат предчувствие за предстоящия пристъп; втренчване на погледа в пространството, сякаш се взира в нещо; промени в съзнанието - по време на пристъпа, човекът е неконтактен, няма спомен за случилото се, има загуба на спомени преди и след пристъпа и не осъзнава какво върши. За комплексните парциални припадъци е много характерно, втренчването на погледа, сякаш човек се взира в нещо в пространството, като през това време не отговаря и не възприема околната среда. Обикновено продължителност на комплексно парциалните пристъпи е до 1-2 минути. Болният може да извършва странни действия или движения на частите на тялото (излизане на улицата между движещи се коли, събличане на дрехите на публични места, хаотични движения на крайниците, неволни движения на устните, наподобяващи " премляскване", странна походка, по -рядко може да повтарят думи, да крещят, да се смеят или да плачат) тези прояви се наричат - автоматизми или стереотипи. Видът на автоматизмите зависи от това каква зона от мозъка е засегната и активна. Пациент, който има комплексен генерализиран пристъп, много прилича на човек, който бълнува, но за разлика от бълнуването, те могат да настъпят по всяко време (дори по време на физическа активност), настъпват внезапно, обикновено има комплекс от група автоматизми, след епизода, човек се чувства изтощен и объркан, започват внезапно и не могат да бъдат прекъснати, друга разлика между епилептичния пристъп и бълнуването е, че при бълнуването няма аура. Комплексните парциални пристъпи (гърчове) могат да доведат до излагане на опасност - ако по време на пристъпа лицето извърши несъзнателни действия, с които да застраши живота си. В тези случай, страдащите от този вид гърчове е необходимо да вземат нужните превантивни мерки.
Епилепсията е хронично заболяване на нервната система, което се характеризира с повтарящи се припадъци, които настъпват внезапно. Ако има единичен припадък или повтарящи се припадъци, провокирани от мозъчна травма, висока телесна температура или друга причина, състоянието не се определя като епилепсия. При епилептичния пристъп (припадък) може да има разстройване на съзнанието, загуба на автономните функции на организма, нарушени сетивни, двигателни и умствени функции. Съществуват различни видове епилепсия в зависимост от това коя част от главния мозък е засегната. Епилепсията се получава, когато е нарушен баланса между процесите на възбуждане (генериране на нервен, импулсен заряд) и задържане (потискане на нервен импулсен заряд) на мозъчните неврони. При епилепсията има огнище от мозъчни неврони, което спонтанно и периодично образува високочестотни електрични заряди, които оказват влияние върху други зони в мозъка. В зависимост от това, в коя зона на мозъка се намира огнището, каква повърхност заема и какво е разпространението на импулсите, се определя и вида на клиничната картина на епилептичния припадък. В зависимост от вида на клиничната картина и данните от ЕМГ (електромиоенцефалографията), епилептичните припадъци се делят на две големи групи: парциални епилептични припадъци и генерализирани епилептични припадъци. От парциалните (частични) епилептични припадъци от своя страна се делят на прости и комплексни (сложни). Епилепията с парциални припадъци започва от една определена зона в мозъка, като възбуждането не се разпространява. По време на простите припадъци, пациентите са в съзнание и могат да вършат обичайни неща и да говорят съвсем нормално. По време на комплексните припадъци, пациентите имат нарушение в съзнание за кратко. Понякога комплексните парциални припадъци могат да прераснат в генерализиран епилептичен гърч с продължителност няколко минути, като след това пациентите може да имат нужда от няколко часа до пълното си възстановяване и връщането им към обичайните дейности. Повечето пациенти с епилепсия могат напълно контролират припадъците с прием на антиепилептични медикаменти. Хирургичното лечение се препоръчва, когато в мозъка има увредена група клети, която води до вторичната (симптоматична) епилепсия.
Комплексни парциални припадъци обикновено започват с "празен" поглед - човек се втренчва в пространството, изглежда замаян, неотзивчив и не отговаря на повикване или дразнение. Други признаци са мрънкане, "премляскване" с устните, нервничене, дъвчене и ходене по случаен странен начин, извършване на странни движения. След като пристъпът свърши, хората обикновено нямат спомен за това, което се е случило с тях. Припадъци обикновено не причиняват увреждане на мозъка. Между припадъци повечето хора могат да водят нормален живот. Ако пристъпите са причинени от основното заболяване, като например ниски нива на кръвната захар, лечението на това състояние може да елиминира симптомите. Ако няма основната причина за епилепсията, обикновено пристъпите могат да бъдат контролирани с помощта на противогърчови лекарствени средства. Хирургичното лечение също може понякога да се използва, за да се отстранят повредените мозъчни клетки, които предизвикват припадъците.
Ранна или напреднала възраст, фамилност за епилепсия в семейството, генетични фактори, тютюнопушене, алкохол, прекарани травми и заболявания на мозъка, неврохирургична интервенция, родова травма на главата, мозъчно-съдови заболявания, тумори на мозъка.
Около 50 милиона души по света страдат от различни форми на епилепсия. В България около 70,000 души страдат от епилепсия. По-голямата част от възрастното население, която страда от епилепсия има парциални (частични) припадъци.
Ако епилептичните припадъци се дължат на друго заболяване, тоест те са вторични, Вашия лекар ще Ви предложи лечение за това заболяване. При епилепсията, която не е свързана с друго състояние (първична епилепсия) се пристъпва към лечение с противоепилептични медикаменти. Това може да предотврати и да спре появата на нови припадъци. В началото се започва с монотерапия (лечение с един противоепилептичен медикамент) и при незадоволителен терапевтичен отговор може да се наложи комбинирана терапия с антиепилептици. Медикаментозното лечение на епилепсията е продължително и понякога ефектите настъпват бавно, но трябва да се прояви търпение. Ако пациентът се чувства добре и няма гърчове, не трябва сам да спира лечението, защото състоянието му може да се влоши. Има някои видове епилепсия, при които е необходим хирургично лечение на засегната мозъчна зона. Трябва да се избягват факторите, които биха могли да влошат състоянието или да провокират пристъпи. При определени случаи може да се наложи и спазване на специална диета - прием на храна с богато съдържание на мазнини и ниско съдържание на въглехидрати или така наречената кетогенна диета.
Здравия и достатъчен сън, избягването на стреса, спирането на тютюнопушенето и алкохол, намаляват риска от получаване на епилептични припадъци (гърчове). Ако получавате периодични припадъци, хората около Вас трябва да знаят за състоянието Ви и да знаят какво да правят:
Обадете се на Вашият лекар или посетете отделение за спешна медицинска помощ, ако за първи път имате епилептичен пристъп (припадък). Ако Вие имате поставена диагноза епилепсия и вече сте получавали припадъци не се нуждаете непременно от спешна медицинска помощ, но е добре да се свържете с Вашия лекар, за да обсъдите състоянието Ви. Спешна медицинска помощ е необходима, ако гърчът продължи повече от 5 минути, ако имате задух или получите нараняване на главата или на друга част от тялото по време на гърча.
Вашият лекар ще Ви прегледа и ще Ви снеме анамнеза. Ще са необходими и друг вид специфични изследвания - електроенцефалография (ЕЕГ). Това изследване представлява запис на електрическата активност на мозъка и е основното изследване, на което се базира поставянето на диагнозата-епилепсия. Могат да са необходими и други изследвания по преценка на Вашия лекар, като например скенер на глава (КАТ, компютърна аксиална томография) или магнитен резонанс (МРТ, магнитно-резонансна томография) и други.
Прием на алкохол, тютюнопушене, недоспиване, стрес, нередовен прием на противоепилептичните лекарства.
Около 3% от хората по света страдат получават някаква форма на епилептичен припадък на определен етап от живота си.
Общо заболяване от неинфекциозен характер / Хронично заболяване / Болести на централна нервна система / Епилепсия