Пробитор стомашно-устойчиви твърди капсули 20 mg х 30 бр

SANDOZ

Пробитор е лекарство, което съдържа активна съставка омепразол. Пробитор се прилага при пациенти, страдащи от заболявания, свързани с повишени стомашни киселини - гастрит, язва, гастроезофагеална рефлуксна болест. Пробитор се отпуска в аптеките с рецепта.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОБИТОР И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА?

Омепразол е инхибитор на стомашната протонна помпа,  т.е. потиска ензима, отговорен за секрецията на киселина в стомаха.

Пробитор се използва при:

- язва на дванадесетопръстника

- язва на стомаха

- връщане на стомашно съдържимо към хранопровода

- поддържаща терапия на рефлукс-езофагит за профилактика на рецедиви

- синдром на Zollingen-Ellison / много увеличено произвеждане на солна киселина в стомаха/

- лечение на язви на стомаха и дванадесетопръстника, свързани с употребата на нестероидни противоревматични/противовъзпалителни лекарства; поддържаща терапия за възпрепятстване повторната поява на язви на стомаха и дванадесетопръстника, свързани с употребата на нестероидни противоревматични/противовъзпалителни средства.

- симптоматично лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест

- в комбинирана терапия с подходящи антибактериални лекарства за ерадикация на Helicobacter pylori при пациенти с пептична язва и с такава инфекция.

ПРЕДИ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ПРОБИТОР

Не използвайте пробитор:

- ако сте алергични към омапразол или към някоя от останалите съставки на Пробитор

При пациенти с нарушена функция на черния дроб не трябва да се прилага комбинирана терапия с кларитромицин.

Обърнете специално внимание при употребата на Пробитор

Ако е подходящо, при пациенти с язвена болест на стомаха, респ. на дванадесетопръстника трябва да се извършва тест за наличието на причинителя Helicobacter pylori. При пациенти с положителен резултат за Helicobacter pylori трябва възможно най-рано да се започне ерадикационна терапия.

При съмнения за язвена болест на стомаха преди започване на лечението с Пробитор трябва да се изключи една евентуална злокачественост, тъй като лечението може да подобри симптомите и с това да затрудни диагнозата.

Диагнозата рефлукс-езофагит трябва да бъде потвърдена ендоскопски.

Намалената стомашна киселинност, дължаща се на различни причини, включително на инхибитори на протонната помпа, увеличава растежа на нормално присъстващите бактерии в стомашно-чревния тракт. Лечението с продукти, потискащи киселинната секреция води до леко повишаване на риска от гастроинтестинални инфекции.

При пациенти  с тежки нарушена фанкция на черния дроб трябва редовно да се контролират стойностите на чернодробните ензими по време на терапия с Пробитор.

Преди лечение на язви, свързани с употреба на нестероидни противовъзпалителни лекарства, трябва сериозно да се обмисли прекратяване на приема на тези лекарства.

Поддържащата терапия на язви, свързани с употребата на нестероидни противоревматични/противовъзпалителни средства, трябва да бъде ограничена до пациенти, изложени на риск.

При комбинирана терапия, включваща и омепразол, се изисква повишено внимание, тъй като могат да възникнат лекарствени взаимодействия. Освен това е нужно повишено внимание, когато трябва да се прилага комбинирана терапия при пациенти с нарушени функции на бъбреците или черния дроб.

При тежко болни пациенти се препоръчва контролиране на зрителните и слуховите функции, тъй като са описани единични случаи на ослепяване и глухота при приложение на инжекционната форма на омепразол.

Пробитор, особено във високи дози, трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти в напреднала възраст или с чернодробни и бъбречни заболявания.

БРЕМЕННОСТ И КЪРМЕНЕ:

Ограничените епидемиологични проучвания не показват нежелани реакции върху бременността или повишаване на общия брой  малформации. Като цяло няма данни за специфични аномалии. Омепразол и неговите метаболити се екскретират в млякото при плъхове. При хора няма достатъчно данни за влиянието върху кърмачетата. Концентрациите на омерпарзол в майчиното мляко достигат 6% от максималните плазмени концентрации на майката.

Употребата на омепразол по време на бременност и кърмене изисква внимателна оценка на съотношението полза/риск.

Приложение при деца

Пробитор не трябва да се прилага на кърмачета и деца под 2 години

Пациенти в старческа възраст:

Трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти в напреднала възраст, особено при необходимост от високи дози.

КАК ДА СЕ ПРИЕМА ПРОБИТОР?

Стомашно-устойчивите капсули трябва да бъдат поглъщани цели с достатъчно количество течност преди хранене или на празен стомах.

Язва на дванадесетопръстника:

Обичайната доза е 1 капсула дневно. Лечението продължава от 2 до 4 седмици.

Язва на стомаха:

Обичайната доза е 1 капсула дневно. Срокът на лечение е 4-/6/-8 седмици.

Рефлукс-езофагит:

Обичайната доза е 1 капсула дневно. Лечението продължава от 4 до 8 седмици.

Деца над 2 години с тежка форма на рефлукс-езофагит:

Пробитор трябва да бъде използван само при деца с тежък рефлукс-езофагит, резистентен на други терапевтични средства. Лечението трябва да се провежда от детски лекар в болницата.

Препоръчителни са следните дозировки:

При тегло от 10 до 20 кг: 10 мг/ден

При тегло над 20 мг: 20мг/ден

Продължителността на лечението е обикновено 4 до 8 седмици и не трябва да надвишава 12 седмици, поради липсата на данни от продължителна употреба при тази възрастова група.

Поддържащо лечение  на рефлукс-езофигит за профилактика на рецедив:

Синдром на Zollinger-Ellison

Дозировката трябва да бъде определена индивидуално и пациентът да бъде под наблюдение от специалист докато има клинични индикации.

Препоръчителната начална доза е 60 мг веднъж дневно. При назначена дозировка от 80 мг дневно, тя трябва  да бъде разделена в два приема. 

Лечение на стомашни и дуоденални язви, свързани с употреба на нестероидни противовъзпалителни лекарства:

Обичайната дозировка е 20 мг дневно. Продължителността на лечението е от 4 до 8 седмици.

Симптоматично лечение на гастроезофагеална рефлуксна болест:

Обичайната дозировка е 10-20 мг дневно. Продължителността на лечение е 2-4 седмици.

ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ

Стомашно-чревни нарушения:

Чести - диария, запек, газове, гадене и повръщане.

Редки - кафяво-черно оцветяване на езика при едновременно приложение на кларитромицин и развитие на доброкачествени кисти на жлезите

Много редки - сухота в устата, възпаление в устата, развитие на гъбички или възпаление на панкреаса

Черен дроб и жлъчка:

Нечести - промени в стойностите на чернодробните ензими

Много редки - хепатит с или без жълтеница, чернодробна недостатъчност и енцефалопатия при пациенти с предшестващо тежко чернодробно заболяване.

Нарушения на кръвотворната система:

Много редки - промени в кръвната картина, обратими тромбоцитопения, левкопения или панцитопения и агранулоцитоза

Редки - хипохромна микроцитна анемия при деца

Нарушения на кожата и подкожната тъкан:

Нечести - сърбеж, кожни обриви, алопеция, мултиформена еритеам или фоточувствителност и повишено изпотяване.

Нарушения на мускулно-скелетната система:

Редки - мускулна слабост, миалгия и ставна болка

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:

Много редки - нефрит

Нарушения на нервната система:

Чести - сънливост, нарушения на съня, световъртеж и главоболие

Редки - изтръпване и лека обърканост. Нарушения на паметта и халюцинации се наблюдават предимно при тежко болни или при пациенти в напреднала възраст.

Много редки - тревожност и депресивни реакции, главно при тежко болни или при пациенти в напреднала възраст

Нарушения в сензорните органи:

Нечести - зрителни нарушения и слухови нарушения или нарушения на вкуса.

Реакции на свръхчувствителност:

Много редки - уртикария, повишена телесна температура, ангиоедем, бронхоспазъм или анафилактичен шок, алергичен васкулит и треска

Други нежелани реакции:

Нечести - периферен оток

Много редки - хипонатриемия, гинекомастия