Простите парциални припадъци предизвикват резки движения в една област на тялото - ръка, крак или в областта на лицето. Някои хора изпитват сетивни илюзии- за вкус или миризма или имат чувство за изкривяване на обстановката, слухови, зрителни или сетивни халюцинации, гадене или повръщане, изпотяване, зачервяване в областта на лицето, промени в сърдечния ритъм и други.
Епилепсията е хронично заболяване на нервната система, което се характеризира с повтарящи се припадъци, които настъпват внезапно. Ако има единичен припадък или повтарящи се припадъци, провокирани от мозъчна травма, висока телесна температура или друга причина, състоянието не се определя като епилепсия. При епилептичния пристъп (припадък) може да има разстройване на съзнанието, загуба на автономните функции на организма, нарушени сетивни, двигателни и умствени функции. Съществуват различни видове епилепсия в зависимост от това коя част от главния мозък е засегната. Епилепсията се получава, когато е нарушен баланса между процесите на възбуждане (генериране на нервен импулсен заряд) и задържане (потискане на нервен импулсен заряд) на мозъчните неврони. При епилепсията има огнище от мозъчни неврони, което спонтанно и периодично образува високочестотни електрични заряди, които оказват влияние върху други зони в мозъка. В зависимост от това в коя зона на мозъка се намира огнището, каква повърхност заема и какво е разпространението на импулсите, се определя и вида на клиничната картина на епилептичния припадък. В зависимост от вида на клиничната картина и данните от ЕМГ (електромиоенцефалографията), епилептичните припадъци се делят на две големи групи: парциални епилептични припадъци и генерализирани епилептични припадъци. Парциалните (частични) епилептични припадъци от своя страна се делят на прости и комплексни (сложни). Епилепията с парциални припадъци започва от една определена зона в мозъка, като възбуждането не се разпространява. По време на простите припадъци, пациентите са в съзнание и могат да вършат обичайни неща и да говорят съвсем нормално. По време на комплексните припадъци, пациентите имат нарушение в съзнание за кратко. Повечето пациенти с епилепсия могат напълно контролират припадъците с прием на антиепилептични медикаменти. Хирургичното лечение се препоръчва, когато в мозъка има увредена група клети, която води до вторичната (симптоматична) епилепсия.
Ако припадъците са причинени от друго основното състояние, а не от епилепсия като например ниска кръвна захар, лечението на това състояние може да елиминира пристъпа. Ако основната причина е епилепсия, обикновено симптомите може да се контролират с помощта на антиконвулсивни медикамнети. Дори и ако продължавате да имате случайни повтарящи се парциални припадъци, Вие можете да продължите да водите нормален начин на живот. Гърчовете обикновено не предизвикват увреждане на мозъка.
Ранна или напреднала възраст, фамилност за епилепсия в семейството, генетични фактори, тютюнопушене, алкохол, прекарани травми и заболявания на мозъка, неврохирургична интервенция, родова травма на главата, мозъчно-съдови заболявания, тумори на мозъка.
Повече от 3 % от хората са имали епилептични припадъци през някой момент на живота си. Простите парциални припадъци са най-честата форма на епилепсия.
Ако епилептичните припадъци се дължат на друго заболяване, то те са вторични, Вашия лекар ще Ви предложи лечение за това заболяване. При епилепсията, която не е свързана с друго състояние (първична епилепсия) се пристъпва към лечение с противоепилептични медикаменти. Това може да предотврати и да спре появата на нови припадъци. В началото се започва с монотерапия (лечение с един противоепилептичен медикамент) и при незадоволителен терапевтичен отговор може да се наложи комбинирана терапия с антиепилептици. Медикаментозното лечение на епилепсията е продължително и понякога ефектите настъпват бавно, но трябва да се прояви търпение. Ако пациентът се чувства добре и няма гърчове, не трябва сам да спира лечението, защото състоянието му може да се влоши. Има някои видове епилепсия, при които е необходим хирургично лечение на засегната мозъчна зона. Трябва да се избягват факторите, които биха могли да влошат състоянието или да провокират пристъпи. При определени случаи може да се наложи и спазване на специална диета - прием на храна с богато съдържание на мазнини и ниско съдържание на въглехидрати или така наречената кетогенна диета.
Здравия и достатъчен сън, избягването на стреса, спирането на тютюнопушенето и алкохол намаляват риска от получаване на епилептични припадъци (гърчове). Ако получавате периодични припадъци, хората около Вас трябва да знаят за състоянието Ви и да знаят какво да правят:
Обадете се на Вашият лекар или посетете отделение за спешна медицинска помощ, ако за първи път имате епилептичен пристъп (припадък). Ако Вие имате поставена диагноза епилепсия и вече сте получавали припадъци не се нуждаете непременно от спешна медицинска помощ, но е добре да се свържете с Вашия лекар, за да обсъдите състоянието Ви. Спешна медицинска помощ е необходима, ако гърчът продължи повече от 5 минути, ако имате задух или получите нараняване на главата или на друга част от тялото по време на гърча.
Вашият лекар ще Ви прегледа и ще Ви снеме анамнеза. Ще са необходими и друг вид специфични изследвания - електроенцефалография (ЕЕГ). Това изследване представлява запис на електрическата активност на мозъка и е основното изследване, на което се базира поставянето на диагнозата - епилепсия. Могат да са необходими и други изследвания по преценка на Вашия лекар, като например скенер на глава (КАТ, компютърна аксиална томография) или магнитен резонанс (МРТ, магнитно-резонансна томография) и други.
Прием на алкохол; тютюнопушене; недоспиване; стрес; нередовен прием на противоепилептичните лекарства.
Приблизително 50 милиона души по Света имат епилепсия.
Често срещано състояние. Заболяване на нервната система. Заболяване на централната нервна система.