Ендолимфатичен хидропс, световъртеж на вътрешното ухо.
Симптомите при болестта на Мениер включват световъртеж, загуба на баланс, гадене, повръщане, загуба на слуха, звънтеж или чувство на пълнота в ушите.
Заболяването има пристъпен характер. Пристъпите настъпват обикновено внезапно, без видима причина, без налично заболяване на ухото или на други органи. Пристъпните кризи се характеризират със силен световъртеж, гадене, понякога повръщане, шум с намаление на слуха на едно то ухо. Рядко има главоболие. Обикновено се установява спонтанен нистагъм (неволно движение на очните ябълки) към засегнатото ухо, нарушено равноовесие до степен, че болния не е в състояние да се движи, нито да седи, а в леглото заема принудително положение. Лицето е бледо, често покрито със студена пот по челото. Пулсът е забавен. Болните лежат на засегнатата страна със затворени очи. Всяко раздвижване засилва световъртежа. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни. Периодите на ремисия (затихване) са различни по продължителност, но обикновено следващите пристъпи са по-слаби. У отделни болни пристъпите се повтарят често и със значителна интензивност. Такива болни стават мълчаливи, подтиснати и избягват общуване. След повтаряне на няколко пристъпа се развива трайно намаление на слуха. Макар и рядко може да настъпи едностранна глухота.
Пристъп на Мениер може да започне със звънтеж в ушите, наречен тинит и усещане за пълнота в ухото. Световъртежът идва внезапно, затруднявайки ходенето или стоенето прав. Със световъртежа могат да се появат както гадене така и повръщане. Пристъпът може да продължи от няколко минути до няколко часа. Когато световъртежът премине, повечето хора чувстват умора и трябва да спят. Повечето хора нямат симптоми между пристъпите, макар че, някои имат остатъчно замайване. Някои хора не получават пристъпи много дълго време, а други получават няколко пристъпа в рамките на няколко дни. Пристъп на Мениер може да дойде толкова внезапно, че човек може да падне на земята. Тези се наричан падащи пристъпи. С течение на времето, тинитът става постоянен и загуба на слух необратима. Диета с ниско съдържание на сол и диуретици могат да помогнат в предотвратяването на пристъпите.
Фамилна анамнеза за болест на Мениер.
Лечението за болестта на Мениер включва:
Самостоятелната грижа при пристъп на Мениер включва изчакването му да отмине у дома и приемането на лекарства против морска болест. Стоенето на едно място и фокусирането в една точка могат да помогнат в контролирането на световъртежа.
Ако симптомите продължат повече от един ден или ако симптомите са няколко или ако не можете да поемате течност поради гадене и повръщане, трябва да посетите лекаря си.
1. Колко дълго ще продължат симптомите ми?
2. Какво мога да направя, за да намаля замайването?
3. Има ли друго лечение, което да облекчи пристъпите ми?
4. Имам ли някаква загуба на слух?
5. Възможно ли е оплакванията ми да са свързани с друго заболяване?
Диагнозата се поставя от лекар-специалист по УНГ болести. Прогнозата по отношение на слуха е сериозна, особено при чести пристъпи.
Тютюнопушене, движение, алкохол, кофеин, шоколад.
Болестта на Мениер се среща по-често при хора на възраст между 40 и 60 години.
Често срещано заболяване.