Шок

Известно също като

Кардиогенен шок; Хиповолемичен шок; Обструктивен шок, Разпределителен шок (дистрибутивен шок, включва токсичен шок, ендокринен шок, септичен шок, неврогенен шок, анафилактичен шок) 

Симптоми

Симптомите на шока най-често са: бледа, студена и изпотена кожа; ускорен, слаб, едва доловим пулс; ниско кръвно налягане; тревожност, болка в гърдите, болка в корема, жажда, сухота в устата, мускулна слабост, намалено уриниране или липса на уриниране (олигоурия и анурия), паника, превъзбуда, обърканост, припадъци, обилно изпотяване, суха кожа, повърхностно дишане, учестено дишане. В зависимост от причината за шока и вида му има разлика и в клиничните симптоми. При кардиогенният шок има може да има изпъкнали шийни вени или нарушения в сърдечния ритъм (ритъмно-проводни нарушения), при септичния шок има висока температура, ДИК – синдром (дисеминирана интравазална коагулация - синдром на болестно активиране на системата на кръвосъсирването), при анафилактичния шок има изразен задух, обструкция на дихателните пътища (възпрепятствано е преминаването на въздух през дихателните пътища), обриви и отоци по лицето или други части на тялото. 

Описание на състоянието

Шокът е остро настъпило, болестно нарушение на кръвоснабдяването и циркулацията на кръвта, което засяга целия организъм. Характеризира се с нарушено изхранване на тъканите и клетките, поради нарушена доставка на кислород и хранителни вещества, както и нарушено отвеждане на отпадни продукти на метаболизма. Това води до натрупването им в тъканите и клетките и до допълнителното им увреждане. Има различни видове шок, които имат различни механизми на получаване и се дължат на различни причини. Според основните нарушения в циркулацията, видовете шок се делят на четири основни групи, като всяка има свой подгрупи. Основните видове шок са: хиповолемичен, кардиогенен, обструктивен и дистрибутивен шок. При хиповолемичният шок има нарушение в обема на циркулиращата в кръвоносните съдове течност - кръв, плазма или вода. До хиповолемичен шок могат да доведат състояния като внезапна обилна кръвозагуба - хеморагичен шок, остра загуба на плазма, каквато настъпва при термичния шок (плазмореен шок), при обилна загуба на вода и соли от организма, които водят до дехидратацията му (обезводняване). Дехидратацията може да настъпи при състояния с поддържане на висока температура, диария, обилно и често повръщане, обилно и често уриниране (полиурия). Друг вид хиповолемичен шок е шокът причинен от механични травми или така наречения травматичен шок. Другият основен вид шок е кардиогенният. Той настъпва, когато е нарушена помпена функция на сърцето. Нарушената помпена функция на сърцето може да се развие при остър коронарен синдром (остър миокарден инфаркт), при крайна фаза на сърдечна недостатъчност, при крайни стадии на кардиомиопатии, при тежки нарушения на сърдечния ритъм, при удавяне или задавяне. Третият основен вид шок е обструктивния. При него се наблюдава възпрепятствано преминаване на кръвта от сърцето към останалите органи и тъкани. Наблюдава се при сърдечна тампонада (изпълване на перикардната торбичка на сърцето с кръв или течност) , напрегнат пневмоторакс (поради увеличено налягане в гръдната клетка, белия дроб притиска сърцето и не му позволява да се напълни), при масивна белодробна тромбемболия или при изразена стеноза (стеснение) на аортата (главния кръвоносен съд, който излиза от сърцето и доставя кръвта богата на кислород до останалите органи). Последният вид шок се нарича дистрибутивен или разпределителен. При него се наблюдава нарушение на микроциркулацията (циркулацията в най-малките кръвоносни съдове в организма - капилярите). Нарушението се изявява в повишена капилярна пропускливост, която води до натрупването на значителен обем циркулираща кръв в периферната циркулация, тоест кръвта от централното кръвообръщение преминава в периферното - капилярите. Това води до относителна хиповолемия, която може да доведе до абсолютна хиповолемия. Има най- различни механизми и състояния, които могат да причинят дистрибутивен шок - анафилактичен шок (алергичен), септичен шок (реакция на организма при патогенни бактерии, попаднали в кръвта), хемотрансфузионен шок (реакция при кръвопреливане на несъвместима кръв), тоскичен шок (дължи се на токсини с небактериален произход- лекарства, наркотици, отрови, препарати и други), ендокринен шок (тежък хипотиреоидизъм, тиреотоксична криза, остра адренална недостатъчност), неврогенен или спинален шок (развива се при травми на гръбначния мозък). Независимо от различните причини и механизми, които водят до развитието на шока, всички те водят до преминаването през едни и същи стадии на увреждане на организма, които имат няколко фази. Първата фаза е предшоковата фаза. При нея нарушеното кръвоснабдяване води до недостиг на кислород в тъканите (хипоксия) и натрупване на продукти на метаболизма (лактат и пируват), което води до подкиселяване на кръвта (ацидоза). Във тази фаза все още хемодинамиката на организма (кръвно налягане и пулс) не е засегната. Втората фаза на шока е фаза на компенсация от страна на организма - компенсаторна фаза. По време на тази фаза дишането се учестява и задълбочава, защото организмът се стреми да изхвърли натрупалия се въглероден диоксид, организмът започва да произвежда " стресови " хормони като адреналин, норадреналин и вазопресин, които имат за цел да компенсират понижаването на кръвното налягане. През тази фаза организмът се стреми да съхрани жизненоважните органи - мозък, сърце, бял дроб, като преразпределя кръвта от периферните органи и крайниците към сърцето и мозъка, наблюдава се така наречената централизация на кръвообръщението. Поради това преразпределяне на кръвотока, периферните органи и тъкани (коремни органи, крайници, бъбреци) започват да страдат. В тях настъпва хипоксия, а тя води до появата на страдание от страна на тези тъкани, което се изразява с остра болка. Третата фаза на шока е фазата на декомпенсация - през тази фаза компенсаторните възможности на организма вече са изчерпани, натрупването на токсични вещества на обмяната се задълбочава, ацидозата се задълбочава, развива се цялостната картина на шока и състояние на тежко страдание от страна на организма. Последната фаза е терминалната фаза. През тази фаза вече са настъпили трайни и необратими нарушения в организма, настъпва увреждане на органите и недостатъчност на всички органи - сърце, бял дроб, мозък, черен дроб, бъбреци. Тази фаза обикновено завършва със смърт, а ако все пак човек оцелее, остават трайни нарушения и последствия. Ето защо колкото по-навреме бъде разпознат шока, независимо от причината довела до него и колкото по-бързо се проведе спешна терапия и реанимация за овладяването на това тежко и животозастрашаващо състояние, толкова по-голяма вероятност има за възстановяването на пострадалия човек. Всички състояния, при които настъпва шок от страна на организма или могат да доведат до развитието на шок, е необходимо да бъдат лекувани в болнична обстановка и са спешни.

Какво да очакваме

Симптомите на шока могат да се развият много бързо и могат да доведат до сериозни увреждания на организма или до смърт. Шокът изисква незабавна спешна медицинска помощ. 

Рискови фактори

Захарен диабет, левкемия, лимфом, продължително лечение с антибиотици, инфекциозни заболявания, СПИН, тежка алергична реакция, вътрешен кръвоизлив, сърдечно заболяване, травма.

Интересен факт

За България няма изнесени официални статистически данни за броя на пострадалите и видовете шок, но в САЩ всяка година има регистрирани около 200,000 случая на шок, дължащ се на инфекция.

Лечение

Лечението на шока зависи от причината, която е довела до него. 

Първа помощ на пострадал в шоково състояние, докато чакате спешната медицинска помощ:

• незабавно потърсете спешна медицинска помощ, позвънете на телефон 112.
• запазете спокойствие, сложете пострадалия на земята, като повдигнете краката му нависоко, освен ако няма травма на главата, гръбначния стълб, вратът или краката, в тези случай не бива да местите пострадалия. Не се опитвайте да наместите деформирани участъци, които са счупени.
• окажете първа помощ на пострадалия, като опитате да спрете кръвотечението и да превържете нараняванията, ако има травма на корема, не се опитвайте да приберете обратно изпадалите коремни органи, при попаднало на чуждо тяло в тялото - не се опитвайте да го отстраните.
• поддържайте тялото на пострадалия топло, може да го завиете с одеяла.
• проверявайте често пулсът и дишането. При липса на дишане или пулс, започнете кардиопулмонална ресусцитация (КПР) - сърдечен масаж и изкуствено дишане.

В болнично заведение лечението може да включва:

• вливане на венозни разтвори.
• вливане на кръвни продукти.
• медикаменти за стабилизиране на кръвното налягане.
• кислород.
• поставяне на пейсмейкър.
• поставяне на командно дишане.
• хиругично лечение.

Кога да посетим лекар

Незабавно потърсете спешна медицинска помощ и окажете първа помощ, докато чакате, ако някой има симптоми на шоково състояние.

Въпроси, които да зададете на Вашия лекар

1. Може ли шоково състояние да е причина за симптомите?
2. Какво е причинило шока?
3. Ще имам ли някакви усложнения и остатъчни последствия от шока? 
4. Каква е прогнозата за състоянието?

Как се диагностицира

Лекарят ще прегледа болния и ще снеме анамнеза, ще прецени от какви изследвания има нужда. Може да се наложи да се извършат някои кръвни и образни изследвания.

Влошаване на състоянието

Влошаване настъпва при липсата или при неадекватното провеждане на лечението.

Знаете ли че

• От 5% до 10% от пациентите с инфаркт на миокарда развиват шок.
• Броят на случаите, които са развили шок вследствие на инфекциозно заболяване нараства плавно от 30-те години на миналия век. Медицината счита, че това се дължи на проблеми с имунната система, нарастване на броя на оперативните интервенции, медицинските процедури и по-доброто диагностициране на ранния шок в наши дни. 
• Около 1- 2 % от населението развива тежки алергични реакции, които водят до анафилактичен шок и са животозастрашаващи. Навременното приложение на инжекция с  адреналин (епинефрин) може да доведе до отшумяване на реакцията и спасяването на живота им.

Спешна помощ

Незабавно потърсете спешна медицинска помощ, ако забележите човек със симптоми на шок.

Факт

Загуба на 1/5 от кръвта, която циркулира в организма може да доведе до хиповолемичен шок. Жените са по-адаптирани от мъжете при остро настъпила кръвозагуба.

Вид на болестта

Спешно, животозастрашаващо състояние.