Инфекциозен хепатит.
Симптомите могат да включват умора, отпадналост, тежест и дискомфорт в дясно подребрие, загуба на апетит, болки в ставите и мускулите, потъмняване на урината, светли изпражнения, гадене, повръщане, повишена температура, пожълтяване на кожата и очите (жълтеница) и диария.
Вирусният хепатит А е остро инфекциозно заболяване, причиняващо се от хепатитен вирус А, което се характеризира с увреждане на черния дроб и поява на жълтеница. Съществува риск от епидемично разпространение на заболяването особено през есенно-зимния период. Източник на инфекцията са болни с жълтеница или такива с безсимптомно протичащи форми, които отделят вируса чрез урината и изпражненията. Основните пътища на разпространение на инфекцията са - контактно - битов, алиментарен / чрез храна / и воден. Инфекцията се разпространява чрез замърсени ръце, храна или вода. Хепатит А е най-леката от трите най - често срещани хепатитни вируси. В хода на протичането на заболяването се разграничават четири клинични стадия :
1. Инкубационен стадий - 10 -50 дни, през който пациентът остава асимптоматичен, въпреки активната репликация на вируса. През тази фаза инфекциозността е много висока.
2.Продромален стадий - времето преди поява на жълтеницата, което варира от няколко дни до една седмица. През тази фаза са характерни симптоми като : загуба на апетит, лесна умора, коремна болка, гадене, повръщане, потъмняване на урината и избледняване на изпражненията.
3. Стадий на жълтеницата - този период настъпва обикновено около 10 дни след първите симптоми. Повишават се серумните стойности на билирубина. Кожата, очите и видимите лигавици придобиват жълтеникъв цвят. Пациентите търсят медицинска помощ едва в тази фаза на заболяването.
4.Стадий на възстановяване - протича бавно, но болният се възстановява напълно, хронифициране на инфекциозния процес не е наблюдавано.
Инфекцията се самоограничава за около три месеца с подходящ режим на почивка, избягване на тежки физически натоварвания и с прилагането на симптоманични средства при необходимост. След преболедуване не се създава доживотен имунитет срещу хепатитния вирус.
Симптомите на хепатит А обикновено се проявяват две до шест седмици след заразяване и най - често протичат леко. Някои хора нямат изразени симптоми, но са заразоносители, тоест разпространяват болестта сред околните. Оплаквания като диария, повръщане, гадене, умора, жълтеница обикновено преминават за около два месеца, но могат да се проявяват до шест месеца. В много редки случаи хепатит А може да доведе до чернодробна недостатъчност и смърт при хора с чернодробно заболяване или при по-възрастните полиморбидни хора.
Лоша лична хигиена, използване на замърсена вода или храна, пътуване в епидемични на хепатит райони.
Съществуват 6 типа хепатитни вируси - А, B, C, D, E, J
Няколко начина да предпазите себе си и да се предотврати разпространението на хепатит А:
Лечението е предимно симптоматично /облекчаване на симптомите с проследяване за евентуални усложнения /. Не съществува специфично лечение за хепатит А. Препоръчва се спазване на постелен режим и избягване на физическото натоварване. Диетата изисква да е щадяща по отношение на черния дроб, но да е калорична и богата на витамини. Трябва да се избягват алкохол и прекалено мазни храни. Въглехидратите се увеличават за сметка на мазнините. В болнично заведение се прилагат витамини и хепатопротектори за предпазване на черния дроб, глюкоза и левулоза за стимулиране на функциите му. При нужда се прилагат аналгетици и антипиретици.
Потърсете мединска помощ в случай, че имате някои от симптомите характерни за заболяването; ако смятате, че сте били изложени на риск от заразяване с хепатит А; ако вече сте с диагностициран хепатит А и симптомите Ви се влошават.
Диагнозата се основава на :
1. Епидемиологични данни - контакт с болни от хепатит, извършване на манипулации и др., свързани с по-висок риск от заразяване.
2. Клинични данни - най-лесно се диагностицират формите с поява на жълтеница.
3.Вирусологични маркери - анти - HAV IgM
4.Лабораторни изследвания - кръвна картина, СУЕ, пигменти в урината /повишени уробилиноген и билирубин/, чернодробни ензими /завишени стойности на АСАТ и АЛАТ над 1000 U/l/, повишен серумен билирубин - основно директната фракция.
Консумация на алкохол, богати на мазнини храни, тютюнопушене, прием на медикаменти увреждащи черния дроб.
Хепатит А е заболяване, което подлежи на имунопрофилактика - активна и пасивна. Активната се извършва с противохепатитна А ваксина - Хаврикс, която осигурява 10-годишен имунитет. Тя е препоръчителна за рискови групи хора като: персонал на хранителни обекти, детски и ученически колективи, медицински работници и др. Пасивната имунопрофилактика се провежда на контактни лица до 17 год. възраст и работещи в рискови за здравето обекти, не по късно от петия ден след контакта. Прилага се еднократно гама - глобулин. От 1995 г. процентът на заболели от хепатит А е намалял с 90 %, най-вероятно поради рутинно прилаганата ваксина срещу хепатит А в детството.
Вирусна инфекция.