С рецепта
Ендоксан се използва за лечение на:
лимфоми;
левкемия и други ракови заболявания;
като имуносупресивен агент, за да се предотврати отхвърляне на трансплантата.
Онкологични приложения: Ходжкинови и неходжкинови лимфоми, остри и хронични левкемии, множествена миелома, невробластом, ретинобластом, рабдомиосарком при деца, сарком на Юинг, рак на гърдата, яйчниците, ендометриален, тестикуларен, рак на белия дроб;
Неонкологични приложения: Профилактика на отхвърляне на бъбречни, сърдечни, чернодробни и костномозъчни транспланти, остри ревматоидни нарушения, нефротичен синдром, грануломатоза на Wagener, идиопатична белодробна хемосидероза, myasthenia gravis, множествена склероза, системен lupus erythematosus, автоимунна хемолитична анемия, идиопатична тромбоцитна пурпура, макроглобулинемия и др.
Cyclophosphamide трябва да се прилага само от опитен лекар-онколог. Дадените препоръчани дози са главно за лечение с cyclophosphamide като монотерапия. В комбинация с други цитостатици с подобна токсичност е необходимо редукция на дозата или удължаване на почивката между курсовете лечение.
Дозировката трябва да се определя индивидуално за всеки пациент. Ако липсва предписание се препоръчват следните дозировки:
- за продължително лечение при възрастни и деца - 3 до 6 mg/kg телесно тегло дневно (еквивалентни на 120 до 240 mg/m2 телесна повърхност)
- за периодично лечение 10 до 15 mg/kg телесно тегло (еквивалентни на 400 до 600 mg/m2 телесна повърхност) на интервали от 2 до 5 дни
- за високо дозирано периодично лечение, напр. 20 до 40 mg/kg телесно тегло (еквивалентни на 800 до 1600 mg/m2 телесна повърхност) и по-високи дози (напр. преди костно-мозъчна трансплантация) на интервали от 21 до 28 дни
Не използвайте Ендоксан, ако
♦ винаги проявявате алергична реакция към Ендоксан (циклофосфамид). Алергичната реакция може да бъде установена при поява на проблеми с дишането (недостиг на въздух), хрипове, обрив, сърбеж или подуване на лицето и устните
♦ костният Ви мозък не работи правилно (особено, ако преди това сте били подложени на химиотерапия или лъчетерапия). За да се установи, колко добре работи Вашият костен мозък, трябва да Ви се направи анализ на кръвта
♦ имате възпален пикочен мехур (цистит), което може да се установи, ако чувствате болка при уриниране
♦ имате проблеми в отичането на урината
♦ в момента имате активни инфекции
♦ сте имали проблеми с бъбреците или пикочния мехур вследствие на предишна химиотерапия или лъчетерапия
♦ сте бременна или кърмите
С повишено внимание трябва да се прилага при пациенти с нарушена бъбречна и чернодробна функция, левкопения, тромбоцитопения или малигненоклетъчни инфилтрации на костния мозък или такива, които скоро са били подложени на радиационна или химиотерапия.
Allopurinol, chloramphenicol, chloroquine, imipramine, фенотиазини, etanercept, pentostatin, trastuzumab и витамин А могат да инхибират метаболизма на cyclophosphamide и да засилят ефектите му.
Cyclophosphamide може да повиши нивата и ефектите на: leflunamide, natalizumab, succinylcholine.
Едновременна употреба с succinylcholine може да доведе до удължен респираторен дистрес и апнея и може да настъпи няколко дни след спиране на терапията с cyclophosphamide (cyclophosphamide потиска активността на псевдохолинестеразите и по този начин инхибира инактивирането на succinylcholine).
Кортикостероидите първоначално инхибират метаболизма на cyclophosphamide, редуцират неговите ефекти. Редуцирането на дозата на кортикостероидите или тяхното спиране може да доведе до ускорен метаболизъм на cyclophosphamide и повишени токсични нива.
Барбитуратите, chloral hydrate и phenytoin индуцират чернодробните микрозомални ензими и по този начин ускоряват метаболизма на cyclophosphamide.
Едновременната употреба на cyclophosphamide с doxorubicin може да потенцира кардиотоксичните ефекти на последният.
Рисков фактор за бременността D.
Експерименталните проучвания при животни показват, че лечението с cyclophosphamide може да има генотоксичен ефект и може да окаже неблагоприятно влияние върху развитието на фетуса при приложение на бременни жени. При витални индикации през първите три месеца на бременността е необходимо провеждането на медицинска консултация относно необходимостта от прекъсване на бременността. След третия месец на бременността, ако терапията не може да се отложи и пациентката не желае прекъсване на бременността, химиотерапия с cyclophosphamide може да се започне след информиране на пациентката за малкия, но възможен риск от тератогенни ефекти.
По време на лечението с cyclophosphamide жените не трябва да кърмят, тъй като cyclophosphamide преминава в майчиното мляко.
Поради възможност от нежелани лекарствени реакции след приложение на cyclophosphamide, напр. гадене, повръщане, които могат да доведат до циркулаторна недостатъчност, лекарят трябва да прецени индивидуално възможностите на пациента за участие в уличното движение или за работа с машини.
Кардиотоксичност (в много високи дози или при комбиниране с doxorubicine), стоматит, мукозит, хепатотоксичност, хеморагичен цистит, левкопения (най-ниски стойности между 10 и 14 ден, възтановяване в рамките на 21 дни), тромбоцитопения, анемия, пулмонарна фиброза (при високи дози).
L01AA | АНАЛОЗИ НА АЗОТНИЯ ИПРИТ |
---|---|
L01A | АЛКИЛИРАЩИ СРЕДСТВА |
L01 | АНТИНЕОПЛАСТИЧНИ СРЕДСТВА |
L | АНТИНЕОПЛАСТИЧНИ И ИМУНОМОДУЛИРАЩИ СРЕДСТВА |
ПРОТИВОТУМОРНИ СРЕДСТВА