Парвовирусна инфекция; Заушка
Симптомите на паротит включват: болка и подуване на слюнчените жлези, които се намират под ушите, като може да е засегната едната или двете страни, лицева болка, мускулни болки, болки в гърлото, висока телесна температура (фебрилитет) и главоболие. При мъжете в зряла възраст може да има болка и оток на тестисите.
Паротитът е заразно вирусно заболяване, при което се наблюдава болезнено подуване на паротидните жлези (жлези, които образуват слюнка и са разположени в под ушите). Вирусът причинява главоболие, лицева болка, температура, мускулни болки и възпаление на гърлото. Понякога паротитът може да предизвика подуване и болки в тестисите при юноши и възрастни мъже. Заболяването е характерно за детската възраст, но се среща и при възрастни, които не са боледували до момента или не са били ваксинирани. Лечението включва: болкоуспокоителни, студени компреси за облекчаване на подуването и почивка. Децата и юношите не трябва да приемат аспирин, тъй като е възможно да получат синдром на Рей, който е рядко, но опасно усложнение. Тъй като заушката може да се разпространи бързо, се препоръчва болните да бъдат изолирани за 5 дни след появата първите симптоми, характерни за заболяването. Повечето хора се възстановяват напълно след преболедуване и изграждат имунитет за останалата част от живота си.
Симптомите могат да се появят във всеки един момент от 12 до 25 дни след заразяването с паротитния вирус. Половината от заболелите обикновено са с леки симптоми и не подозират, че са се заразили с паротит. Често се развива висока температура и главоболие, последвано от подуване на слюнчените жлези, което се влошава за 1 до 3 дни. Препоръчва се изолация за 5 дни след подуването на слюнчените жлези, за да се предотврати разпространението на заушка. При юноши и възрастни мъже може да се наблюдава подуване и болка в единия или двата тестиса заедно с висока температура, втрисане, гадене, повръщане и главоболие. Симптомите обикновено изчезват от 3 до 7 дни. Повечето хора се възстановяват напълно от паротит с почивка. Редките усложнения на паротита включват: стерилност при мъже, възпаление на мозъка или обвивката му (менингит, енцефалит), възпаление на гърдите и яйчниците при жените, както и глухота.
Рискови фактори за заразяване с паротит са: липса на ваксинация; ако до момента човек не е преболедувал от паротит; контакт със заразени с вируса на паротита.
Профилактиката на паротита (заушката) се осъществява чрез прилагане на ваксина. Ваксината е силно ефективна и обикновено осигурява доживотен имунитет срещу заушката. .
Най-добрият начин да се предотврати инфекцията с вируса на паротит е ваксинацията. Заболяването се разпространява по въздушно-капков път, когато заразен човек има кашлица или кихане и изхвърля малки капчици във въздуха, които се вдишват от здрави хора. Друг механизъм на заразяване с вируса на паротита е контактно-битовият чрез докосване на предмети като химикалки, телефони, компютърни клавиатури и други. Начините за превенция на разпространението на инфекцията са:
Не съществува специфично лечение за паротит. Почивката, компресите, болкоуспокояващите и другите съвети за самостоятелни грижи помагат за облекчаването на симптомите.
Самостоятелните грижи при паротит включват:
Потърсете Вашия лекар, ако забележите, че имате симптомите на паротит. Потърсете незабавна медицинска помощ, ако имате оплаквания като схващане на врата; силно главоболие; екстремна сънливост; коремна болка; многократни повръщания; припадъци; болка, подуване или опипване на формация в тестиса.
Вашият лекар може да диагностицира паротит като Ви снеме анамнеза и Ви прегледа. Вашият лекар може да вземе секрет от устната кухина с помощта на тампон и да назначи кръвни изследвания за потвърждаване на диагнозата.
По-тежко протичане на паротита се наблюдава във възрастта след пубертата. Тогава има и по-голям риск от настъпване на усложнения на заболяването.
Преди въвеждането на ваксинацията през 1967г., 50% от децата са боледували от заушка.
Заразно заболяване.